Нов Закон за киното: повече филми, повече пари и стимули за "Ню Имидж"
Министерството на културата разгласява за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата промишленост. Срокът за възражения по проектозакона ще изтече на 4 септември 2020 година Новият вид включва редица нововъведения: повече пари за повече филми, облекчения за непознати продукции.
Законът за филмовата промишленост в България е признат през 2003 г. и от този момент е претърпял единствено няколко незначителни корекции. В същото време на световно равнище през последните 15 години измененията са фрапантни и са свързани както с цялостната цифровизация на процесите, по този начин и със напълно нови бизнес и културни модели, написа в претекстовете към плана.
В края на 2019 година беше квалифициран напълно нов законов текст, който предвиждаше доста промени (някои от тях - откровени недомислици), само че те срещнаха сериозен отпор от страна на професионалните гилдии в кинематографията. В новия план огромна част от съществените промени са смекчени. Съставът на комисиите е сведен – от 112 на 87 души. Съставът на художествените комисии, които преценят кои планове да получат държавна помощ, ще бъде сменян на всеки 6 месеца, вместо да работи цяла година, както до момента. Така едни и същи хора ще правят оценка плановете за филми единствено в една от двете годишни сесии на НФЦ. Това се прави за да бъдат понижени опциите за корупционно влияние върху членовете.
Бюджетът за произвеждане, разпространяване, културни събития и фестивали в региона на киното ще бъде нараснал. Новите законодателни промени ще позволят да бъдат създавани минимум 12 пълнометражни игрални филма годишно (вместо сегашните 7), 22 пълнометражни документални (14 сега) и 250 минути анимация (срещу 160 до момента) .
Общата сума ще бъде обвързана с бюджета за миналата година, само че се регистрира и нуждата от незабавна смяна на нормите за кинопроизводство. " Определеният преди 12 години размер на финансиране към сегашния миг предопредели да се създават най-вече камерни филми с ниска постановъчна трудност, със непретенциозен фон и костюми, съвсем без специфични резултати, което лимитира образните им качества и ги слага в неконкурентно състояние по отношение на актуалните условия в бранша. Това прави невероятно основаването на исторически филми с висока постановъчна трудност, филми в условна действителност и пълнометражни анимационни филми на модерно софтуерно равнище – артикул, който дава отговор на упованията на българската и европейска аудитория “.
Промените плануват до три години бюджетът за филмопроизводство да се усили годишно с 10 000 000 лв. .
Сред най-важните промени е улесненото възобновяване на разноски за задгранични продуценти, които снимат на територията на България. Това е разновидност на т.нар. поправка " Ню Имидж ", за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 година насам. Законопроектът въпреки всичко прецизира, че " с предимство при възобновяване на средства за филмопроизводство на задгранични филми ще се употребяват продукции, които са свързани с историята и културата на България ".
„ Въпреки че България е известна като една от най-атрактивните страни за произвеждане на филми със своята инфраструктура, природа, местоположения и способени екипи, към сегашния миг огромните планове обезпокоително се отклоняват към прилежащите страни, които оферират финансови тласъци – Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Македония. За 2019 г. са привлечени от други и прилежащи на нас страни Румъния, Хърватска, Сърбия, Чехия и Унгария девет продукции с общ бюджет от 85 милиона евро, които биха заели близо 4000 души в произвеждане. Въвеждането на финансови тласъци в България ще разреши бързото догонване на конкурентните страни по тези индикатори “, се споделя в претекстовете към измененията.
С изменението и допълнението на Закона за филмовата промишленост МК най-вече желае да въведе схема за възобновяване на 25% от допустимите разноски, осъществени от задграничните кино продуценти в България за произвеждане на аудиовизуални творби. Ако това се случи, Министерството чака като директен резултат от усъвършенстваните условия за кино произвеждане у нас, между 100 и 200 милиона $ годишно да се вливат в българската стопанска система.
Независима оценка на една от водещите консултантски компании в региона на креативните промишлености – английската Olsberg SPI, сочи, че до момента 7 страни са въвели механизми за стимулиране производството на аудиовизуални творби, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възобновяване на част от допустимите за произвеждане на филми разноски.
При оценката на въздействието на новите промени са дадени образци с девет кино продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror. При тяхното снимане, планувано за интервала август 2018 – януари 2019 година, България е била обсъждана като евентуална дестинация, само че са били определени други страни. Причината – там възвръщат избран % от вложените разноски за филмовото произвеждане – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%). От Националния кино център регистрират, че общо пропуснатите изгоди от тези девет продукции за българската стопанска система са в размер на 96 000 000 $. свен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български експерти в областта на киноиндустрията.
Законът за филмовата промишленост в България е признат през 2003 г. и от този момент е претърпял единствено няколко незначителни корекции. В същото време на световно равнище през последните 15 години измененията са фрапантни и са свързани както с цялостната цифровизация на процесите, по този начин и със напълно нови бизнес и културни модели, написа в претекстовете към плана.
В края на 2019 година беше квалифициран напълно нов законов текст, който предвиждаше доста промени (някои от тях - откровени недомислици), само че те срещнаха сериозен отпор от страна на професионалните гилдии в кинематографията. В новия план огромна част от съществените промени са смекчени. Съставът на комисиите е сведен – от 112 на 87 души. Съставът на художествените комисии, които преценят кои планове да получат държавна помощ, ще бъде сменян на всеки 6 месеца, вместо да работи цяла година, както до момента. Така едни и същи хора ще правят оценка плановете за филми единствено в една от двете годишни сесии на НФЦ. Това се прави за да бъдат понижени опциите за корупционно влияние върху членовете.
Бюджетът за произвеждане, разпространяване, културни събития и фестивали в региона на киното ще бъде нараснал. Новите законодателни промени ще позволят да бъдат създавани минимум 12 пълнометражни игрални филма годишно (вместо сегашните 7), 22 пълнометражни документални (14 сега) и 250 минути анимация (срещу 160 до момента) .
Общата сума ще бъде обвързана с бюджета за миналата година, само че се регистрира и нуждата от незабавна смяна на нормите за кинопроизводство. " Определеният преди 12 години размер на финансиране към сегашния миг предопредели да се създават най-вече камерни филми с ниска постановъчна трудност, със непретенциозен фон и костюми, съвсем без специфични резултати, което лимитира образните им качества и ги слага в неконкурентно състояние по отношение на актуалните условия в бранша. Това прави невероятно основаването на исторически филми с висока постановъчна трудност, филми в условна действителност и пълнометражни анимационни филми на модерно софтуерно равнище – артикул, който дава отговор на упованията на българската и европейска аудитория “.
Промените плануват до три години бюджетът за филмопроизводство да се усили годишно с 10 000 000 лв. .
Сред най-важните промени е улесненото възобновяване на разноски за задгранични продуценти, които снимат на територията на България. Това е разновидност на т.нар. поправка " Ню Имидж ", за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 година насам. Законопроектът въпреки всичко прецизира, че " с предимство при възобновяване на средства за филмопроизводство на задгранични филми ще се употребяват продукции, които са свързани с историята и културата на България ".
„ Въпреки че България е известна като една от най-атрактивните страни за произвеждане на филми със своята инфраструктура, природа, местоположения и способени екипи, към сегашния миг огромните планове обезпокоително се отклоняват към прилежащите страни, които оферират финансови тласъци – Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия, Македония. За 2019 г. са привлечени от други и прилежащи на нас страни Румъния, Хърватска, Сърбия, Чехия и Унгария девет продукции с общ бюджет от 85 милиона евро, които биха заели близо 4000 души в произвеждане. Въвеждането на финансови тласъци в България ще разреши бързото догонване на конкурентните страни по тези индикатори “, се споделя в претекстовете към измененията.
С изменението и допълнението на Закона за филмовата промишленост МК най-вече желае да въведе схема за възобновяване на 25% от допустимите разноски, осъществени от задграничните кино продуценти в България за произвеждане на аудиовизуални творби. Ако това се случи, Министерството чака като директен резултат от усъвършенстваните условия за кино произвеждане у нас, между 100 и 200 милиона $ годишно да се вливат в българската стопанска система.
Независима оценка на една от водещите консултантски компании в региона на креативните промишлености – английската Olsberg SPI, сочи, че до момента 7 страни са въвели механизми за стимулиране производството на аудиовизуални творби, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възобновяване на част от допустимите за произвеждане на филми разноски.
При оценката на въздействието на новите промени са дадени образци с девет кино продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror. При тяхното снимане, планувано за интервала август 2018 – януари 2019 година, България е била обсъждана като евентуална дестинация, само че са били определени други страни. Причината – там възвръщат избран % от вложените разноски за филмовото произвеждане – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%). От Националния кино център регистрират, че общо пропуснатите изгоди от тези девет продукции за българската стопанска система са в размер на 96 000 000 $. свен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български експерти в областта на киноиндустрията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ